Архипелагът sulcis, наричан още sulcitano, се намира в близост до югозападните брегове на Сардиния, в провинция Карбония-Иглесиас и е съставен от островите Sant'Antioco, San Pietro, Piana, del Toro, della Vacca, del Corno , на плъховете.

Остров Сант Антиоко

Островът е свързан със Сардиния чрез изкуствен провлак и мост, разположен на входа на острова, където все още се вижда старият римски мост, възстановен няколко пъти.

Островът включва две общини, Сант Антиоко и Каласетта, със съответните им по-малки селища Маладрокса и Кусоргия, за останалите има малко къщи, разпръснати в провинцията.

Територията на острова е хълмиста, главно скалистият бряг предлага разнообразни и внушаващи плажове.

Островът е бил населен още в праисторически времена, всъщност са открити находки, които датират от третото хилядолетие преди Христа. принадлежало на население, което историците смятат, че идва от Африка.

Около 1500 г. пр.н.е. започва Нурагическата цивилизация, известна преди всичко с характерните конструкции, наречени нураги, които присъстват и до днес в района.

През осми век пр.н.е. първите финикийци кацнаха на острова, за да разменят своите продукти с тези на нурагическото население и да бъдат открити през 750 г. пр.н.е. град Сулци или Сълки.

През втората половина на VІ в. Пр. Хр островът е завладян от картагенците.

След Пуническите войни, през 258 г. пр. Н. Е., Островът преминава под римска власт, до края на империята, последван от варварските нашествия, по-специално на вандалите, които през 534 г. сл. Хр. те са победени от византийците и островът попада под властта на Константинопол.

Няколко века по-рано, през II в. Сл. Хр християнският лекар Антиох с произход от Нумидия е бил заточен на острова, мъченически и впоследствие обявен за светец, от което произлиза името на острова и града.

Арабските набези започват през VIII век, което принуждава населението да изостави острова.

Препоръчителни показания

• Castelsardo (Сардиния): какво да видите в средновековното село
• Сардиния: неделни екскурзии
• Муравера (Сардиния): какво да се види
• Маринелският залив (Сардиния): какво да се види
• Кала Гононе (Сардиния): какво да се види

Беше поискана защитата на морските републики Генуа и Пиза, което скоро се превърна в доминиране, последвано от владенията на Арагония и Испания, в допълнение към честите пиратски набези, докато островът не стане част от Кралство Сардиния от Савой.

През 18-ти век Карло Емануеле III решава да увеличи населението, като доведе имигранти от лигурски произход и култура, наречени Табарчини, на остров Сан Антококо и Сан Пиетро, ​​защото те идват от остров Табарка, разположен край Тунис , където те се заселват около 1540 г., след като островът е концесиран.

Град Сант Антиоко се намира на древния град Сулци или Сълки.

Градът е основан от финикийците, които го превръщат в много важен център в Средиземноморието и продължават да бъдат такива дори в картагенската и римската епоха.

Следите от тези цивилизации и до днес се виждат в страната.

Най-значимите останки от епохата на финикийците и пуниците са представени от Тофет, свещена зона, където са намерени урни, съдържащи изгорени кости на деца, понякога заедно с малки животни и често придружени от каменни стели.

Това е зона на открито, разположена в северния край на града на хълм, в местоположението „Sa Guardia de is Pingiadas“.

Недалеч се намира Некрополът на пуническата епоха, използван също в римската епоха, където са открити многобройни гробни гробници, с камери, издълбани в скалата, до които се достига през коридор от стъпала надолу.

В Sant’Antioco се извършва много специфичен процес, преденето и тъкането на бисуса, влакна, получени от мекотели, намерени в местните лагуни с пясъчно дъно.

Остров Сан Пиетро

Името на острова произлиза от апостол Петър, който според традицията го направи корабокрушен по време на пътуването до Рим.

Островът има хълмиста територия, най-високите точки са хълмовете Guardia dei Mori, m.211 s.l.m. и Торторисо, m. 208 надморска височина Характеризира се с типичния средиземноморски храст, от планински райони, покрити с гори, солени блата, водоеми и няколко извора.

Бреговете са високи, скалисти с скали, отвори и пещери, издълбани от морето на север и запад, ниски и пясъчни на изток и юг.

Неотдавнашната история на острова, която е известна от древни времена, приветлива спирка за древни маршрути, започна с пристигането на острова на население от тунизийския остров Табарка.

Тази общност на „табарчини“ е от лигурски произход, до голяма степен от град Пегли, а през 1738 г. по покана на Карло Емануеле III Савойски се премества от остров Табарка на остров Сан Пиетро, ​​където започва строителството от това, което и до днес е основният обитаван център на острова, град Карлофорте, наречен така в чест на савойския владетел.

Остров Сан Пиетро също е интересен от гледна точка на дивата природа, по крайбрежието на острова на високите скали с изглед към морето, голяма колония от ястреби на гнездото на кралицата, която през зимата се преселва в Мадагаскар, където зимува, има и различни видове птици, включително розовото фламинго.

Морето, което се простира по външните брегове на островите Сант Антиоко и Сан Пиетро, ​​е засегнато от миграцията на риба тон, в периода от средата на май до средата на юни, по време на преминаването им се извършва традиционният риболов на скъпоценния син тон ,

Остров Пиана

Недалеч от остров Сан Пиетро е остров Пиана.

Това е природен резерват за наличието на защитени видове като Ястребът на кралицата.

В миналото островът е бил дом на най-важните тонарни растения в района, сега е превърнат в частни резиденции.

Целият остров е частен и за да получите достъп до него, трябва да отидете до офиса на администрацията, на пристанището.