Подбор на фрилийски поговорки, поговорки и идиоми, използвани най-често във Фриули, включително превод на италиански език, като свидетелство за мъдростта на нейния народ.
Фриулски идиоми
- La femine a ten su tre cjantons de cjase или ju sdrume duc´ quatri! (Жената държи три ъгъла на къщата или разрушава и четирите)
- Ancje il diaul al 'ere un àgnul tal imprin. (Дяволът също беше ангел в началото)
- Ancje the mus disgose, за да направи cjant a la morose! (Дори магарето се почеше, за да направи песен на приятелката си)
- Une biele femine 'и jè парадът от вас, инфиарът от анимето и чистилището от такуина. (Красива жена е раят на очите, адът на душата и чистилището на портфейла.
- Докато ciape fuc ciase, няма нужда да се затопляте. (Когато къщата се запали, не е време да се затопли)
- Cul яде si vif, cul dizuna преминава в paradîs. (Като се храниш, живееш, като постиш, отиваш в небето)
- Ел лотос е в месинга. (Партидата е в ръцете или късметът е в работата)
- Cui ch'al nol crot ai Sants, chrai al meracui. (Който не вярва в светиите, поне вярва в чудеса)
- Можете да си простите, но не забравяйте! (Можете да простите, но не забравяйте)
- Вин ал дава fuarce ae lenghe и la cjol aes gjambis. (Виното укрепва езика и го премахва от краката)
Препоръчителни показания- Еврейски поговорки: поговорки и идиоми
- Ескимоски поговорки: поговорки и идиоми
- Румънски поговорки: поговорки и идиоми
- Притчи за щастието: популярни поговорки
- Калабрийски поговорки: поговорки и идиоми
- Cuant che polente e je pizzule, десет ла да се празнува в човека. (Когато полентата е малка, дръжте филийката си в ръка)
- Любов без барут и fas le muffè. (Любовта без спор прави плесен)
- O fasarai al è fradi di nò fa mai. (Ще направя това е брат, който никога да не прави)
- Ако г-н al mande il frut al mande ancje il pagnut. (Ако Господ изпрати детето, той изпраща и хляба)
- Вин и амис, парадис. (Вино и приятели, аз съм рай)
- Pan di paron al à siet crostis. (Хлябът на господаря има седем кори)
- Всеки месец се луна, всеки ден научаваш такава. (Всеки месец се прави новолунието, всеки ден научаваш нещо)
- Cjase dai contèns 'a е anciemò di fa. (Домът на съдържанието тепърва ще се прави)
- Ако играете във Фриул. (Ако сърцето ви боли, върнете се във Фриули)
- Cui che nol à vois, ul dî che s'a lis à gjavadis. (Този, който няма пороци, означава, че ги е отстранил)
- A „vuelin siet umign a fa un ciase“, а женската е достатъчна. (Нужни са седем мъже, за да си направят къща, но една жена е достатъчна, за да я разруши)
- Cui ch'al nàs sfortunat, ancje s'al cole par daur si romp el nas. (Този, който се роди нещастен, дори да падне назад, си счупва носа)
- Спомнете си добре nuvizze, че ако искате да бъде груб, утре е да се съди! (Помнете булката, че ако днес тя е снаха, утре е свекърва)
Фриулски поговорки
- Nissun al à tant cefa като bon a nuie. (Никой не е толкова зает като кичеца)
- A do moros 'e jè una cros, a no velu a' son dos. (Да имаш гадже е кръст, но да го имаш са два кръста)
- Вдигането на фасона без фас маи там, което е à la tane. (Лисицата никога не нанася щети близо до бърлогата си)
- Бракове: на епохата на добро тайнство при tignivin i prèdis. (Брак: ако беше добро тайнство, свещениците го спазваха)
- Всеки cjan се подиграва с опашките. (Всяко куче хвали опашката си)
- Al fàle àncje il predi sul олтар. (Свещеникът на олтара също греши)
- Val plui un amì che cent parinc “. (Заслужава приятел на сто роднини)
- Prime di dì di nò, viot se tu pus dì yes, prime di di yes, pense bore one day. (Преди да кажете не, вижте дали можете да кажете „да“, преди да кажете „да“, помислете за това един ден)
- Chel ch'al fâs un pas viàrs l'infir al à 'za съдбите на миеж улици. (Тези, които са направили крачка в ада, вече са направили наполовина)
- Une buine mari e val plui di cent maestris! (Добрата майка струва повече от сто учители)
- Gjat al е leon pe surìs. (Котката е лъв за мишката)
- Ал е лариантен халат, това е десет сакът. (Който краде толкова, колкото този, който държи чувала, е крадец)
- Езда се поклати от високоговорителите. (Смехът сваля пирон от мъртвия сандък)
- Предвид нещата по света, там е понта де ла ленгуа. (Всички неща по света са на върха на езика)
- Вода и el savon xe do boni dotori. (Водата и сапунът са двама добри лекари)
- A l'è inutil учи музи, si piart tiemp, в plui, дразни зверовете. (Полезно е да преподаваме магарето, губи се време и звярът става все по-нервен)
- Ancje Dio al е фурлан; sa nol pae vuei, al pae doman. (Бог също е фриулски; ако не плаща днес, плаща утре)
- Десет su am amis на публично и coregju в privat! (Защитавайте приятелите си публично и ги поправяйте насаме)
- Val plui un amì che cent parinc “. (Заслужава приятел на сто роднини)
- avar no si picje par no spindi the becs da cuarde. (Скитникът не се мотае, че не е похарчил парите за въже)
- Паркирам си когносин фасис, гнцис и касис. (Роднините се познават при раждания, сватби и погребения)
- La tristèrie si impare cence mèstris. (Лошотата се учи без учители)
- Tres robis impussibilis: прави sta férs i fruts, cori i viei и fa tasé lis feminis. (Три невъзможни неща: накарайте децата да стоят неподвижно, да накарате стария бягате и да замълчите жените)
Фриулски поговорки
- Sbalios a 'son granc' quant, че любовта е pìzzul! (Грешките са големи, когато любовта е малка)
- Принцът pecjàt al подготвя secont. (Първият грях подготвя втория)
- Lis feridis d'amor al po 'vuarilis dome chel che lis à fàtis! (Любовните рани могат да се излекуват само от тези, които са ги направили)
- Chel ch'al ul la fie ch'al cjareci la mari! (Кой иска дъщеря милва майка)
- Кой ch'al fas на cjase на място, фас или високи маси или ниски маси. (Кой прави къщата на площада, или я прави твърде висока или я прави твърде ниска)
- Всяка рогозка най-малко колкото ал. (Всеки луд изглежда мъдър, когато мълчи)
- Tu estaras to pari cuanche tu saras pari! (Ще уважавате баща си, когато сте баща на свой ред)
- Ако утвърждавате равенството, вие сте част от симитиерите. (Ако търсите равенство, можете да го намерите на гробището)
- Cui sudors de furlanie vin, polente и ligrie! (С усилията на фриулците, вино, полента и радост)
- Nol е ver amî chel al dîs потвърждава „да“. (Не е истински приятел, който винаги казва „да“)
- A che che al bute vie cu lis mans i tocje di la a cirî cui pis. (Този, който се хвърля с ръце, трябва да отиде да гледа с краката си)
- Агината руина i puinz и вино на cjaf. (Водата разрушава мостовете, а виното руши главата)
- В maridasi сте добре мес, в copa на purcit сте добре. (Да се оженим е добре за месец, да убиеш свиня е добре за една година)
- Tal pais dai zuète, duc 'a' crodin от cjaminà drets. (В земята на куцото всички мислят, че вървят право)
- Принцът pecjat al приготвя il secont. (Първият грях подготвя втория)
- Al è mior завижда, че няма пиета. (По-добре завист, отколкото съжаление)
- Chel che nol a nemîs nol a nancje amîs! (Който няма врагове, дори няма приятели)
- A pecjat al is tant; cent prejeris a 'son poc. (Грехът е много; сто молитви са малко)
- I siors a il paradis в гърдите. (Богатите имат небе на този свят)
- Nol е нисун сватби, които nol jentri демоните. (Няма брак, където дяволът не влиза)
- Три пъти бон три пъти мона. (Три пъти добро, три пъти глупаво)
- Пасът в cjase nol е aur che le pae! (Мирът у дома е безценен)
- Nancje in paradis no si ben bessoi. (Дори на небето не се чувстваш добре сам)
