Подбор на апулийски поговорки, поговорки и идиоми, използвани най-много в Пулия, включително превод на италиански език, като свидетелство за мъдростта на нейния народ.
Апулийски идиоми
- Излиза n-gase de varviire не àcchie lusce, нито cannelìire. (В къщи за бръснари няма светлини или свещници)
- Face chiù meracule na votte de vine ca na църкви de Sante. (Буре с вино върши повече чудеса, отколкото църква на светиите)
- U scarpàre ticche и tticche sèmbe fatìche и mmà iè rricche. (Cazolaio "ticche e tticche" винаги работи и никога не е богат)
- Criste le fòce и u diavue accòcchie. (Христос ги прави, дяволът ги съдружава)
- Изкуството е гражданско: няма accuègghie la sère, accuègghie la matìne. (Изкуството е градина: ако не вземете вечер, вземете сутринта)
- U che ve o strazzat. (Кучето отива на парцала)
- Viàte a cchèdda case addò stà na chièreca rase. (Благословено е семейството, на което принадлежи свещеник)
- От u mbriàeche puète avàie nu bbecchiere de mìere, от u canarèute nam buète avàie nu mùezzeche. (Пияница винаги ще ти даде чаша вино; алчният човек няма да ти даде дори и една троха)
- Canàte, fàccia lavàte; sròche e nnòre, spina cammaràte. (Свекърва, измито лице; свекърва и снаха, отровни тръни)
- Vaele cchièu a ssapà dòece ch’a ssapàie съдба. (По-способен е да убеди, отколкото да знае как да работи)
Препоръчителни показания- Еврейски поговорки: поговорки и идиоми
- Ескимоски поговорки: поговорки и идиоми
- Румънски поговорки: поговорки и идиоми
- Притчи за щастието: популярни поговорки
- Калабрийски поговорки: поговорки и идиоми
- O mègghie amìche la mègghia petràte. (На най-добрия приятел най-добрият камък)
- La chessciènze iè ccome a la calzzètte, mo iè llarghe e mmò iè strètte. (Съзнанието е като чорап: сега е широко, сега е стегнато)
- Това, че u russe беше вярно, дори u diàuue беше senggère. (Ако червената коса беше вярна, дяволът също би бил искрен)
- Càngene le senatùre; но canzzène е същото. (Играчите се променят; но песента е винаги една и съща)
- Ние чай tà Fàccia toste se marìte и Fèmmena onèste arremàne zìte. (Който е нахален се омъжва и честната жена остава шпиндел)
Апулийски поговорки
- U pedùcchie prime te sòrchie u ssanghe и ppò te sbrevòggne. (Въшката първо изсмуква кръвта ви, след това ви срамува)
- Na fèmmene, na pàbbere и nu puèrche fàscene reveldà nu paìse. (Жена, патица и прасе забъркват държава)
- Decève tatà granne: "Nessciùne bbène dure cìind'anne". (Дядото каза: „Никакво добро не трае сто години“)
- Fèmmene captìge chiànge u muèrte и ppènze или живее. (Вдовицата оплаква мъртвия и мисли жив)
- Cambbàne de Manfredònie казва: „Damme ca te dogghe“. (Каза камбаната на Манфредония: „Дай ми каквото ти дам“)
- Ci téne terrìse sèmbe conde ci téne megghièra bbone sèmbe cande. (Който има пари винаги брои, който има красива съпруга, винаги пее)
- Ce tu uè fadegà Amèrghe iè ddò и Armerghè iè ddà. (Ако искате да работите, Америка е тук, а Америка е там)
- Каква зестра bbrutte ако pìgghie, отива pe mmète grane eppàgghie pìgghie. (Който за зестра се жени за грозна жена вместо пшеница жъне слама)
- Ce l'ammìdie iève tìggne tutti u munne iève teggnùse. (Ако завистта беше трихофития, целият свят би бил дървесен)
- Ciùcce sàarràghene и varrìle, ако sfàsscene. (Магаретата се бият и бъчвите се разпадат)
- U pòdece iìnd'a la farìne se crète malenàre. (Смята се, че бълхата в брашното е мелница)
- Quànne u vove non vole arà, all sscìue nge pàrne stèrte. (Когато волът не иска да оре, всички игри му се струват неудобни)
- Ci te vète mbecàte te vène ttrà le pìite. (Който те види обесен идва да си дърпа краката)
- Ако ядете каша, sava spezzuà u uessse. (Който яде пулпата, трябва да гризе костта)
- Sacche vacànde non ze rèsce m-bbìite. (Празен чувал не стои изправен)
Апулийски поговорки
- U mèste d'àssce fasce cruce и ammène abbàssce. (Дърводелецът изпраща знаците на кръста, който е направен и без хляб)
- La salùte iè nu tresòre ca nessciùne sape canòssce. (Здравето е съкровище, което никой не може да разпознае)
- Na майките сменят ноктите си, а майките, които не са gàmbene. (Мама помага на сто деца и сто деца не помагат на мама)
- Силна вода trapàne cappòtte, фин воден трапан. (Силната вода надхвърля козината, фината вода достига до бъбреците)
- Мама увива ноктите си и остарява съпрузите си. (Майката отглежда дъщери и съседът се жени за тях)
- Cìile pegherìne ce non ghìove la sère chìove la matìne. (Овче небе: ако не вали вечер, ще вали сутрин)
- Lùnge u uàsse ca la ròte camìne. (Намажете колелото, което върви)
- Ние сме disce va cole merì, а не vole stènne le pìite. (Тези, които казват, че искат да умрат, не искат да опъват краката си)
- La ca ca ze ze mesùre, pìcche tìimbe adùre. (Нещото, което не се измерва, трае малко време)
- Mègghie cape de sarde ca ièsse de balène. (По-добре сардинска глава, отколкото китова кост)
- Добавете c'ive e non reffùnne oggne e ccose iàcchie u fùnne. (Където отнемете и не се върнете, всичко намира дъното си)
- Sea, fèmmene и ffuèche, fusce quànde cchiù puète. (От морето, жената и огъня, избягайте колкото можете)
- Sparàggne la farìne quànne u sacche stà chìine. (Запазете брашното, когато чувалът е пълен)
- По отношение на нещата, приети от „ин'да ле дьинде“, добре познатото cchiù de cìinde. (Едно нещо излезе от зъбите, повече от сто го знаят)
- Desìggne de poverìidde non arrivalèsscene mà. (Проектите на бедните никога не се сбъдват)
- Chiàcchire e pallùne vàlne nu solde l'une. (Бъркането и топките струват по стотинка всяка)
- Lùne sule fu ggiùste и беше пуснат n-gròsce. (Само един беше праведен и беше разпнат)
