Списък на четирите папски базилики на Рим, маршрут включващ базиликата "Свети Петър" във Ватикана, базиликата Сан Джовани в Латерано, базиликата на Сан Паоло извън стените и базиликата на Санта Мария Маджоре.
Четири папски базилики в Рим
на Базиликата "Свети Петър" във Ватикана тя е била възстановена върху древната Константинска базилика, датираща от 4-ти век, издигната на гробното място на Сан Пиетро.
Работите за изграждането на сегашната базилика започват през 1506 г. по проект на Донато Браманте, който е наследен от Рафаеле Санцио и Балдасаре Перуци.
След смъртта на Рафаел и уволнението на Рим работата е извършена от Антонио да Сангало по-младият.
Впоследствие пое геният на Микеланджело Буонароти, който започна работа върху грандиозния купол, след което завършен от Джакомо дела Порта.
След 1602 г. посоката на фабриката е поверена на Карло Мадерно, а през 1626 г. тя е окончателно осветена от папа Урбан VIII.
Вътре в базиликата можем да различим грандиозния бронзов балдахин с височина почти 29 метра, направен от Бернини, Пиета на Микеланджело, гробницата на Климент XIII от Канова и мозайката от Навицела на Джото.
На Джан Лоренцо Бернини беше възложено и изграждането на площада пред базиликата.
Папските базилики, освен Сан Пиетро, са Сан Джовани в Латерано, Сан Паоло извън стените и Санта Мария Маджоре, всичките се характеризират със Свети врати и папски олтар.
Най-старото и най-важно е Базиликата Сан Джовани в Латерано, построена на земя, дарена от император Константин на епископа на Рим през 314 г. под понтификат на папа Милтиад.
Базиликата Сан Джовани в Латерано, осветена през 324 г. от Силвестро I, през вековете е претърпяла различни разрушения и реконструкции до сегашната сграда от XVI и XVII век, благодарение на работата на архитектите Доменико Фонтана и Франческо Боромини, докато фасадата е завършена през 1735 г., е построена от Алесандро Галилей.
Препоръчителни показания- Анагни (Лацио): какво да се види
- Лацио: Ежедневни екскурзии
- Vetralla (Lazio): какво да се види
- Ciociaria (Лацио): какво да се види в историческия регион
- Алатри (Лацио): какво да се види
В съседство с базиликата, Латеранският дворец, който е бил Папски престол в продължение на много векове, е част от единен комплекс, състоящ се от Баптистерий, Базиликата, останките на средновековния папски дворец със Санта Скала и Папската параклиса Sancta Sanctorum.
В близост до Санта Скала има Triclinio Leonino, а на площада срещу него стои Латеранският обелиск.
на Базиликата на Сан Паоло Фуори ле Мура тя е разположена по протежение на Ostiense, извън стените на Аврелия, близо до левия бряг на Тибър.
Базиликата е издигната на мястото, където апостол Павел е погребан след мъченическа смърт.
Гробницата на апостола се намира под главния олтар и от осми век се съхранява от бенедиктинските монаси от съседното абатство Сан Паоло извън стените.
Целият комплекс е екстериториална авиокомпания на Светия престол.
Историята на базиликата започва през 324 г. под Понтификат на Силвестър I, когато император Константин има църква, построена на мястото, където е имало римски некропол, който се използва непрекъснато от първия век пр.н.е. до ІІІ в. сл. Хр. и спорадично използван дори в по-късни периоди, където християнинът Лучина притежаваше гробна зона, в която бяха положени тленните останки на апостол Павел.
През 386 г. императорите Теодосий, Аркадий и Валентиниан II поверяват работата на архитекта Кириад за изграждането на нова и велика базилика.
Новата църква на византийската структура се различаваше от предишната не само по размер, но и по противоположна ориентация.
Сградата е модифицирана под Понтификат на Григорий Велики през годините 590-604 г. и под Понтификат на папа Сикст V през 1585-1590 г.
Възстановен след като е бил унищожен до голяма степен от пожар през 1823 г., трансептът с цибориума, направен от Арнолфо ди Камбио през 1285 г., и някои мозайки са спасени от базиликата в края на четвърти век.
След реставрация, събаряне и реконструкция, на 10 декември 1854 г. папа Пий IX освети настоящата базилика на Сан Паоло извън стените.
на Базиликата на Санта Мария Маджоре той е известен и с имената на Санта Мария дела Неве и Базиликата Либериана, наречени на основателя папа Либерий.
Разположена на хълма Ескилин, от раннохристиянската архитектура, базиликата е построена от папа Сикст III между 432 и 440 г., в чест на Мария Мадре ди Дио, догма, санкционирана от Ефесския съвет през 431 г., на предишна църква, поръчана от папа Либерий , построен върху земята, където по чудо вали сняг на сутринта на 5 август.
Събитието е свързано със сън, в който Богородица се явява на папа Либерий и в същото време на богат патриций на име Джовани, като им казва да построят параклис на мястото, което тя по чудо би посочила.
И до днес всяка година, на 5 август, се отбелязва Чудото на снегопада, с подвижен празник, който включва спускане на бели венчелистчета от купола.
В базиликата мозайки с истории от Стария и Новия завет датират от пети век, докато трансептът е от средновековието.
Освен това през вековете са извършени различни интервенции и обогатявания, включително параклисът Сфорца, проектиран от Микеланджело, външната апсида, проектирана от Карло Райналди, и главната фасада, извършена между 1741 и 1743 г. по проект на Фердинандо Фуга, докато параклисът Паулин е построен между 1606 и 1612 г. по молба на папа Павел V.
Трябва да се отбележи, че в базиликата „Санта Мария Маджоре“, където е създадена първата сцена за Рождество Христово, изработена със статуи, поръчана през 1288 г. на Арнолфо ди Камбио от папа Николай IV, още в пети век е имало пещера на Рождество Христово, в която донасяли поклонници от Светата земя като подарък фрагментите от дърво от Светата люлка, сега съхранявани в витрина.
