коментар – В Псалм 129 той говори за отдаден човек, току-що се завърнал от изгнание, който разказва за страданията си пред други спътници на пътувания, за да засвидетелства вярата си в Бога, въпреки сериозните страдания, които е претърпял.
Пълен псалм 129
[1] Песен на възнесенията. От младостта ми ме преследваха, да речем Израел,
[2] от младостта си ме преследваха, но не надделяха.
[3] На гърба ми орачите ораха, направиха дълги бразди.
[4] Господ е праведен: той е разбил игото на нечестивите.
[5] Нека тези, които мразят Сион, се объркват и да обърнат гръб.
[6] Те са като трева по покривите: преди да бъде разкъсана, тя изсъхва;
[7] жътвата не пълни ръката си, нито утробата, която събира снопове.
[8] Преходниците не могат да кажат: „Благословението на Господа да бъде върху вас, ние ви благославяме в името на Господа“.
