коментар – В Псалм 102 авторът казва, че вижда запустяването на Сион и че е направил толкова много врагове заради надеждата си за бъдещото прераждане на Йерусалим. Той е заобиколен от мнозина, които в миналото са били негови сънародници, но сега са се поддавали на победителите, безпомощно подпомага набезите, които се извършват и се чувства маргинализиран от всички, търсейки убежище на самотни места и ще се оплаква сред развалините на разрушения град. Псалмистът разпознава себе си като грешник пред Бога и му се доверява, сигурен, че ще спази вярата в своите обещания.
Псалм 102 пълен
[1] Молитва на страдащ, който е уморен и отдава мъките си пред Бога.
[2] Господи, послушай молитвата ми, моят вик достига до теб.
[3] Не крийте лицето си от мен; в деня на моята мъка сгънете ухото си към мен. Когато те призовавам: скоро ми отговори.
[4] Дните ми се разтварят в дим, а костите ми горят като жарава.
[5] Сърцето ми изсъхна като трева, забравям да ям хляба си.
[6] За дългото си стенене кожата ми се прилепва към костите ми.
[7] Аз съм като пустинята пеликан, аз съм като бухал в руините.
[8] Гледам и стена като самотна птица на покрив.
[9] Цял ден враговете ми ме обиждат, яростно се кълнат в името ми.
[10] Храня се с пепел като хляб, смесвам сълзите си с питието си,
Препоръчителни показания- Псалм 76: пълен, коментар
- Псалм 62: пълен, коментар
- Псалм 102: пълен, коментар
- Псалм 6: пълен, коментар
- Псалм 20: пълен, коментар
[11] преди гнева и възмущението си да ме вдигнеш и да ме изхвърлиш.
[12] Дните ми са като намаляваща сянка, а аз изсъхвам като трева.
[13] Но ти, Господи, оставаш завинаги, паметта ти за всяко поколение.
[14] Ще възкръснеш, ще се смилиш над Сион, защото е време да използваш нейната милост: часът дойде.
[15] Защото вашите слуги ценят камъните му и разрухата им ги премелява със съжаление.
[16] Народите ще се страхуват от името на Господа и всички царе на земята, вашата слава,
[17] когато Господ възстановява Сион и се явява във цялата си слава.
[18] Той се обръща към молитвата на бедния и не презира молбата си.
[19] Това трябва да бъде написано за бъдещото поколение и нов народ ще хвали Господа.
[20] Господ гледаше от върха на светилището си, от небето той гледаше земята,
[21] да изслуша стона на затворника, да освободи осъдените на смърт;
[22] за да може името на Господ и хвалението му в Йерусалим да бъде обявено в Сион,
[23] когато народите и царствата ще се съберат, за да служат на Господа.
[24] Той отслаби силата ми, съкрати ми дните.
[25] Казвам: Боже мой, не ме отвличай по средата на дните ми; вашите години продължават за всяко поколение.
[26] В началото вие основахте земята, небесата са дело на вашите ръце.
[27] Те ще загинат, но вие останете, всички се износват като дрехи, като рокля, която ще ги смените и те ще отминат.
[28] Но вие оставате същите и годините ви нямат край.
[29] Децата на вашите слуги ще имат дом, техните потомци ще останат непоколебими пред вас.
