Какво се разбира под компютърно програмиране, понятия, които са в основата на правилна организация на данни от програмиста, който трябва да има способността да разработи програма, способна да секвенцира всички операции, необходими за получаване на желания резултат.
Основно компютърно програмиране
Терминът програмиране показва набора от ИТ процедури, които се използват за предаване на подредена последователност от инструкции на компютъра, за да се постигне добре определен резултат.
Тази последователност от инструкции се обозначава с термина "алгоритъм".
Първото нещо, което трябва да направи един ИТ оператор, който иска да определи целта на разработването на програма, е да постави в последователност всички логически операции, необходими за постигане на желания резултат.
Впоследствие така написаната програма трябва да бъде преведена в подходяща форма, за да бъде разбрана от компютъра.
Програмата, написана от програмиста, обикновено се определя като изходна програма, докато програмата, получена след процеса на превод, се нарича обектна програма.
За да може една програма да бъде изпълнена от компютър, е от съществено значение тя да бъде преведена в машинен код, тоест поредица от двоични числа, някои от които не са нищо повече от точни инструкции, насочени към централния процесор, други чисти данни и други адреси на паметта.
При компютърното програмиране данните трябва да бъдат организирани в лесно манипулируеми структури, поради което на всяка информация се присвоява име или съкращение, което позволява да бъдат идентифицирани.
Данните, на които е присвоено уникално име и които поддържат една и съща стойност за цялата част на програмата, където е определена, се наричат константи.
Напротив, ние наричаме променливи всички онези данни, на които, дори ако е присвоено уникално име, програмата свободно присвоява различни стойности в зависимост от това къде ги среща.
Компютърът трябва не само да знае как се наричат определени данни, но също така трябва да знае какъв тип е, за да може да го обработва адекватно в паметта.
Препоръчителни показания- Интернет програми: преглеждайте и изтегляйте бързо
- Проверете ping за връзка: как да тествате
- Компютърен вирус: дефиниция, рискове за компютърна сигурност
- Видео карта: как да монтирате pc графичния мениджър
- Офис програми: текстообработка, управление
Декларацията на типа в структурата на данните фиксира броя на елементите, които я съставят, позволява на компютъра да им назначи ресурсите за изчисление и паметта, необходими за правилна обработка, в допълнение към точните условия за начина на достъп към отделните елементи на структурата.
Ако данните са от един и същ тип, например всички числа или всички букви, е възможно да се създаде поредица, наречена "масив", от данни, принадлежащи към един и същи тип с една команда.
На всеки елемент е присвоено определено място в паметта.
Цялата серия се нарича структура или запис и отделните променливи елементи или полета.
Тъй като структурите на данните обикновено са фиксирани и поради тази причина в много случаи са недостатъчни, може да се наложи да се прибегне до структури с по-голяма сложност, способни да се променят независимо по време на изпълнението на самата програма.
В този случай говорим за динамични структури от данни.
Тъй като техният размер и вид варират за определен период от време, тези структури се обработват от самата програма, а не от компютъра, поради тази причина е важно програмистът да знае в дълбочина използването на някои конкретни променливи, наречени указатели, които имат задачата за точно идентифициране на данни както в структурата, в която са създадени, така и в компютърната памет.
Злоупотребата с структури от данни може да причини нестабилност в работата на компютъра.
